Настоящото краеведско изследване си поставя няколко ясни цели.

На първо място – да съхрани от забрава имената, съдбите и делата на хората от тази част на Северозападна България. Чрез този труд тези отдавна отминали истории получават дължимото преклонение и сила за нов живот – този път в паметта на потомците. Веднъж съхранени, тези истории могат да послужат за още много.

На второ място – да запази и без това бързо топящия се характерен говор на местните жители. С неговите особености и специфично звучене. С всичката условност на факта, че авторът не е езиковед и се е водил от усета си като носител на този говор.

И не на последно място – да събере на едно място всякакви бележки и маркери по българските и османските архиви, представящи село Горно Ози́рово (с ударение на втората сричка) като буден и действен организъм, с болките по загубеното и възторга от постигнатото. По българските и османските архиви има още много и много информация за българските земи. Информация, която би била неимоверно полезна на всеки родолюбец, за да продължи на свой ред и със свои трудове съхранението на паметта на своя роден край.